Не те погледнах никога назаем,
не те обичах с половин сърце,
желаех с теб навеки да познаем
на любовта красивото лице.
Не те докоснах никога фалшиво,
не те посрещнах с укор и тъга,
подтисках бурното сърце пенливо
и галех те с приятелска ръка.
Не те упрекнах, даже и неволно,
с излишни думи не те отегчих,
дарих те със доверие просторно
и мъжкото достойнство не сломих.
Не искам благодарност и отплата,
върви напред и щастие търси,
от мен остава само свободата,
дарена с непроронени сълзи!
© Наташа Басарова Все права защищены