Не те забравих.
Скътах те в сърцето -
там някъде,
където други няма.
В най-съкровеното му кътче,
където пазя образа на мама.
За теб не плача
и за теб не питам..
Не ровя спомени,
писма не препрочитам.
...Ти вече си една звезда далечна,
която свети всяка нощ навън.
От лятото останала светулка
и име, шепнато насън...
© Мария Марковска Все права защищены