...”следващия път текстът да е решен - нека кажем... различно...
П.П. - видях годините
добре де, на тези години не е ли някак странно
този начин на писане?”

vitaniya (Окипет Вол-Вит Харпи)

Защо тъжиш, девойче младо,

защо се в твоя взор печал таи

и във тъги погубваш, мило,

напразно светлите си младини...

На топло рамо поплачи си

и сълзите горчиви преглътни.

Ти лъчезарно усмихни се

и болките сърдечни забрави.

Пред тебе животът ще разкрие

просторни светлосини ширини.

Да плачем можем само ние

за наште пропилени младини,

че рано ни отне живота;

надеждите, мечтите - радостта.

Попари със слана цветята,

сияйните цветя на младостта,

че заглъхнала е нашта песен

във тътена на миналите дни

и леден дъх на ранна есен

навек погуби светлите мечти...

Но не тъжи, момиче младо,

не си грози с тъги прекрасен лик,

лицето нежно и красиво,

недей погубва своя звезден миг.

Сияние кристално чисто

на светлата ти младост в пролетта,

неземно, нежно и сребристо

сияе като капчица роса...