...”следващия път текстът да е решен - нека кажем... различно...
П.П. - видях годините
добре де, на тези години не е ли някак странно
този начин на писане?”
vitaniya (Окипет Вол-Вит Харпи)
Защо тъжиш, девойче младо,
защо се в твоя взор печал таи
и във тъги погубваш, мило,
напразно светлите си младини...
На топло рамо поплачи си
и сълзите горчиви преглътни.
Ти лъчезарно усмихни се
и болките сърдечни забрави.
Пред тебе животът ще разкрие
просторни светлосини ширини.
Да плачем можем само ние
за наште пропилени младини,
че рано ни отне живота;
надеждите, мечтите - радостта.
Попари със слана цветята,
сияйните цветя на младостта,
че заглъхнала е нашта песен
във тътена на миналите дни
и леден дъх на ранна есен
навек погуби светлите мечти...
Но не тъжи, момиче младо,
не си грози с тъги прекрасен лик,
лицето нежно и красиво,
недей погубва своя звезден миг.
Сияние кристално чисто
на светлата ти младост в пролетта,
неземно, нежно и сребристо
сияе като капчица роса...
© Христо Оджаков Всички права запазени