16 мая 2007 г., 10:00

(Не)умора 

  Поэзия
606 0 20

                    (Не)умора


Толкова много букви изписани,

толкова много думи премисляни...


Искам да бъда свободна от думите,

те ме привързват към края на друмите,

те ме връхлитат, когато през залеза

тихо пристъпя в малините алени,

дето очите превръщат във лава,

дето сърцето в тъга разтопяват.


Искам да бъда свободна от стъпките,

дето се спират в ъглите ми, тъмните,

твърди и тичащи, бавни и сричащи,

сякаш през моя прозорец надничащи,

точно пред пламъка слаб и неравен

пепел разсипват по тънка жарава.


Искам във плен да остана на трепета,

който нехайно замеря сърцето ми

с тънки осили, с бели глухарчета,

с весел отблясък на слънчеви зайчета.

Спомен и песен без думи, и вятър,

нека звънят и докосват душата...

© Доли Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??