(Не)умора
Толкова много букви изписани,
толкова много думи премисляни...
Искам да бъда свободна от думите,
те ме привързват към края на друмите,
те ме връхлитат, когато през залеза
тихо пристъпя в малините алени,
дето очите превръщат във лава,
дето сърцето в тъга разтопяват.
Искам да бъда свободна от стъпките,
дето се спират в ъглите ми, тъмните,
твърди и тичащи, бавни и сричащи, ...