12 мар. 2008 г., 14:02

Не успях да надбягам стрелките... 

  Поэзия » Любовная
736 0 11

Не можах докрай да разперя ръцете си...

Бях слабост в плен монотонна.

Не можах докрай да разгримирам лицето си...

Изобщо не приличам на икона.

 

Не успях до дъх да целувам усмивката ти...

Бях с напукани устни - от жажда.

А как исках аз да лежа в завивките ти...

Но Съдбата на такива не угажда.

 

Не признах, че съм обреченост, наречена

на името на щастие в огледало.

На обратно любовта ми е насечена.

Тя чувствата в часовника бе спряла...

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??