12 mar 2008, 14:02

Не успях да надбягам стрелките... 

  Poesía » De amor
737 0 11

Не можах докрай да разперя ръцете си...

Бях слабост в плен монотонна.

Не можах докрай да разгримирам лицето си...

Изобщо не приличам на икона.

 

Не успях до дъх да целувам усмивката ти...

Бях с напукани устни - от жажда.

А как исках аз да лежа в завивките ти...

Но Съдбата на такива не угажда.

 

Не признах, че съм обреченост, наречена

на името на щастие в огледало.

На обратно любовта ми е насечена.

Тя чувствата в часовника бе спряла...

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??