Отивам някъде, но всъщност накъде?
Там, дето, зная, никой мен не чака -
преплитат се хиляда светове,
очакващи хиляда тъжни влака.

Пристигам пак на таз' позната гара,
ала защо тъй празна е сега -
за другите вратите си отваря,
ала за мене не, защото съм сама...

И тоя град... и той е пуст без тебе,
едномилионен даже, скучен е за мен,
и вероятно мина твърде много време -
не може пак да бъде като в онзи ден!

Ти липсваш ми, и в мене е студено,
и дъжд се сипе в призрачния град,
а искам толкоз силно, съкровено
да срещна някой, даже смъртен враг!

И тук сама, на тази тъжна гара,
си мисля всичко как се промени...
Последен влак, а болката изгаря
добрите спомени от дните с теб преди!