Отивам някъде, но всъщност накъде?
Там, дето, зная, никой мен не чака -
преплитат се хиляда светове,
очакващи хиляда тъжни влака.
Пристигам пак на таз' позната гара,
ала защо тъй празна е сега -
за другите вратите си отваря,
ала за мене не, защото съм сама...
И тоя град... и той е пуст без тебе,
едномилионен даже, скучен е за мен,
и вероятно мина твърде много време -
не може пак да бъде като в онзи ден! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse