Лежи в покой из тази пустинна нощна приказка,
топлина и мекота го пренася в мир с очи затворени.
Далеч далеч от вечна жажда за мечтана усмивка,
но толкова празно в пустоштa тъжно заровени.
Втренчен поглед над хоризонта в тази фантазия,
покоряват забравени мисли в неговото съзнание.
Интензивно пулсът кънти в тази своята стая,
събуди в пустият сън стара мечта и желание.
Подсъзнателно композира реалност нова,
но и из тази илюзия самотно се разхожда.
Сякаш е на мястото си всяка една нота,
а липсва един символ в душата си своя. ...