Лежи в покой из тази пустинна нощна приказка, 

топлина и мекота го пренася в мир с очи затворени. 

Далеч далеч от вечна жажда за мечтана усмивка, 

но толкова празно в пустоштa тъжно заровени.  

Втренчен поглед над хоризонта в тази фантазия, 

покоряват забравени мисли в неговото съзнание. 

Интензивно пулсът кънти в тази своята стая, 

събуди в пустият сън стара мечта и желание. 

Подсъзнателно композира реалност нова, 

но и из тази илюзия самотно се разхожда. 

Сякаш е на мястото си всяка една нота, 

а липсва един символ в душата си своя. 

И в този мираж безкрайно той броди, 

и го спря изненадващо едно отклонение. 

Пътят бе така дълъг и тесен за да крачи, 

но пристъпи с надежда да достигне това щастие.