Недей, да гониш вятъра.
Той волен е, и шета гдето ще.
Ала понякога променя кадъра,
на тишината с копитата на дивите коне.
Тогава се превръща във фурия.
Досущ на мен прилича, и на дете.
Понякога, дори от себе си го крия,
но пак във мислите вилнее.
И после драска по сърцето със иглички.
Боде отляво с пристъп, и кълве.
Със неизречените мои срички
руши ми замъците с чудни върхове. ...