Недей да се страхуваш, ще ме видиш
в пенливите потоци на река,
в проблясваща черупчица на мида
и в тръпнещо лилаво на зора.
Недей да се страхуваш, ще ме чуеш,
в акордите на нежен птичи зов,
в бумтенето на дива морска буря,
в камбанен звън, жадуващ своя бог.
Недей да се страхуваш, щом докоснеш
с лицето си априлската трева.
И впиеш пръсти в морски пясък нощем,
когато гледаш пълната луна. ...