Недей да се страхуваш ...

11.02.2023 г., 23:01 ч.

Поезия

302 3 2

Недей да се страхуваш, ще ме видиш
в пенливите потоци на река,
в проблясваща черупчица на мида
и в тръпнещо лилаво на зора.

Недей да се страхуваш, ще ме чуеш,
в акордите на нежен птичи зов,
в бумтенето на дива морска буря,
в камбанен звън, жадуващ своя бог.

Недей да се страхуваш, щом докоснеш
с лицето си априлската трева.
И впиеш пръсти в морски пясък нощем,
когато гледаш пълната луна.

Да знаеш, че навсякъде съм с тебе
и с въздуха достигам твойта гръд.
Дочуя ли сърцето ти да стене,
ще го целуна … за пореден път!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Довереница (Дочка Василева)

2023-02-12T23:07:35+02:00

Лирическата е щастливка!
M1234567891 (Миночка Митева)

2023-02-12T08:04:08+02:00

Дани, с този прекрасен стих, ме зареди положително тази сутрин. Усетих трепета на душата ти и силните чувства с които си писал стиха. Толкова си лиричен и откровен, че още от първия ред стихът пленява. Бъди все така вдъхновен!