Тъга в душата - непокорната...

Любов в сърцето ми - горещото...

И разум в мислите ми - мъдрите...

Вулкан, готов да изгори покоя ми...

Запълвам празнотата от съмнения,

попадайки във твоите обятия

и хвърлям се, изгаряйки, във огъня

на вечната любов към другата.

Как искам, губейки се в теб,

да мога да се скрия във очите ти,

да бъда бисерна сълза от лед

и да докосна, капейки, ръцете ти.

Изпий сълзата, капнала във шепите,

изгаряща съдбовно тялото,

и погледни очите ми - греховно слепите.

Направиш ли го - да, ще е началото.

Ще кажеш мило, че не ме разбираш,

че може би звуча недоизказано.

Вулканът трудно се гаси, приятелю.

От лавата му пепел би останало.