Тъга в душата - непокорната...
Любов в сърцето ми - горещото...
И разум в мислите ми - мъдрите...
Вулкан, готов да изгори покоя ми...
Запълвам празнотата от съмнения,
попадайки във твоите обятия
и хвърлям се, изгаряйки, във огъня
на вечната любов към другата.
Как искам, губейки се в теб,
да мога да се скрия във очите ти,
да бъда бисерна сълза от лед
и да докосна, капейки, ръцете ти.
Изпий сълзата, капнала във шепите,
изгаряща съдбовно тялото,
и погледни очите ми - греховно слепите.
Направиш ли го - да, ще е началото.
Ще кажеш мило, че не ме разбираш,
че може би звуча недоизказано.
Вулканът трудно се гаси, приятелю.
От лавата му пепел би останало.
© Живка Георгиева Всички права запазени