26 сент. 2008 г., 18:01

Недомогнат светоглед 

  Поэзия
555 0 5

 

Недомогнат светоглед

 

Да слушам плясъка на времето,

да се разбива в камъни от дни.

Да чувствам сладката възбуда,

стъпвайки във девствения пясък,

мит милиони пъти от безкрайната

вода на чистото.

Да гледам Слънцето в очите -

без да ме боли.

Да тровя въздуха с тютюн -

спокойно седнал някъде...

Почивам си за малко и си тръгвам.

Отивам да събудя мъката си с... музика...

© Георги Колев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??