Недомогнат светоглед
Да слушам плясъка на времето,
да се разбива в камъни от дни.
Да чувствам сладката възбуда,
стъпвайки във девствения пясък,
мит милиони пъти от безкрайната
вода на чистото.
Да гледам Слънцето в очите -
без да ме боли.
Да тровя въздуха с тютюн -
спокойно седнал някъде...
Почивам си за малко и си тръгвам.
Отивам да събудя мъката си с... музика...
© Георги Колев Всички права запазени