5 дек. 2018 г., 09:21

Недопита 

  Поэзия
654 5 8
С разранени от път нозе
рита вятърът вън тишината.
Притаен, в полумрака спи
живот в недопитата чаша.
Опитвам да стопля с дъх
по стъклата рисунките скъпи,
гравирани преди съмване
от леда и любимите пръсти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Все права защищены

Предложения
: ??:??