С разранени от път нозе
рита вятърът вън тишината.
Притаен, в полумрака спи
живот в недопитата чаша.
Опитвам да стопля с дъх
по стъклата рисунките скъпи,
гравирани преди съмване
от леда и любимите пръсти.
© Светличка Todos los derechos reservados