Недоспано

5 февр. 2015 г., 21:23

Поэзия

332 0 2

Ще преживея тези дни,
животът ми не е подарък.
Не е условия дори.
След падане се става.

Смела ще е сутринта,
щом птици я възпяват.
Аз сам се уча да летя
и ще продължавам.

И Франкенщайн завижда май
на белезите мои.
Прекрасното е само в Рай,
животът е с порои.

Когато падне вечерта
си правя равносметка.
Водеща е мисълта,
в житейската рулетка.

Греша понякога, уви.
Иисус е бил безгрешен.
Но пазя святите мечти
дори и да съм смешен...