Недовършено...

Устата ми залепна – от мълчание.

Душата ми крещя – във отчаяние.

Животът ми превърна се във есен –

мъглив и мрачен, и покрит със плесен!

Говоря с наранената си гордост –

стихия силна. Как да я възпра?

Налага се с една фалшива бодрост

да стъпвам смело... или да умра!

Опитвам се! Но вече уморена

от дългото мълчание заспивам...

Щастлива съм с една мечта стаена –

за пролет и цветя... Насън откривам...