Недояждане (Празнотата в очите ми)

22 янв. 2008 г., 18:18

Поэзия

5.0 (2)

781 0 2

От недояждане ми се затвориха очите.
И сърцето се затвори. Наполовина.
И глада в душата ми изрина,
всичко малко, дето имах във запас.
Сега какво? Ръце ли да протягам?
За ''просяци на обич'' няма стръв.
И на такива никой не помага.
Всеки пази хляба (да не го изядат).
И не гладът. Мен студът ме плаши.
Че зимата е вечна за безпризорната душа.
И когато за гладните е вече лято...
Аз съм сама... Грозно сама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Мъртва любов
***

Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
Чужой мир 1984

Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
Падение и Спасение

В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...

Ещё произведения »