rudin (Иван Христов)
858 1444
6 дек. 2010 г., 07:08

Недъзите на този век 

  Поэзия » Гражданская
705 0 14

Как силно искам да пропусна

недъзите на този век

и преродя се в нива пуста

през идния, във бял човек.

 

И да започна отначало,

върху основи от базалт,

градеж на дом в зелено-бяло,

без наркотици и хазарт.

 

Защото няма днеска воля,

висока цел, стремеж, мечти.

Върви страната ни раздолна

по коловозните черти.

 

А те в опасното ни водят,

надолу, в придошла река.

И няма никому угода,

и мъртъв стих затуй редя.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.

  • Много ме кефи начина ти на писане .
    Изключително образен и изчистен от ненужни думи .
    Някой ден може и аз да се науча. :D
  • Не е мъртъв стиха ти...Чудесен е!
  • Не знаем какъв е бил замисъла на Сътворението,но Твореца е създал всичко...и правото на всеки да направи своя избор какъв да бъде и как да живее!И май ние поетите сме тези,които страдаме от чернилката и грозотата..И мечтите ни да живеем в един по-красив и чист Дом са святи и пречистват душите ни!
  • Поздрав!
  • С поздрав!
  • !!!
  • !!!
  • ...!!!
  • Крещи от болка стихът ти, Рудин, и не само...
    Поздрав!
  • Финалът ми хареса!
    Поздрав!
  • Преди да се преродим, трябва тук да си свършим работата!
  • По-жив си от когато и да е било, приятелю Рудин! Поздрави за намеренията ти, този градеж ще е свят...Барона
  • Руди?! Жив стих...си е това! И хубав! Поздрави
  • И аз хич не съм сигурен в посоката, в която вървим.
    Но нали е казано: човек, като не знае къде отива, стига другаде)))
Предложения
: ??:??