Как силно искам да пропусна
недъзите на този век
и преродя се в нива пуста
през идния, във бял човек.
И да започна отначало,
върху основи от базалт,
градеж на дом в зелено-бяло,
без наркотици и хазарт.
Защото няма днеска воля,
висока цел, стремеж, мечти.
Върви страната ни раздолна
по коловозните черти.
А те в опасното ни водят,
надолу, в придошла река.
И няма никому угода,
и мъртъв стих затуй редя.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
Много ме кефи начина ти на писане .
Изключително образен и изчистен от ненужни думи .
Някой ден може и аз да се науча. :D