Неговата Битка
Картина с влага на пропит с вода кожух.
Съсухрен старец с акордеон на стол край път.
Мелодия тъй стара на идващата зима в сутринта.
И пак се чуваше звукът на падаща пара от суета.
Привидно кимна той с глава и рече да започне веднага,
когато тоз сиренен вой разцепи тишината
и пръснаха се всички под земята.
Единствен той стоеше там,
акордеонистът в страх засвири Брамс, Шуман.
А те обсипваха го със овации -
той беше гост на публика от нации.
И днес е ден като предходния.
Минавам по тротоар поставен след предходния
и някак виждам влагата на мястото ей тук
където е стоял пропития с вода кожух.
Велин Звездарски
© Велин Звездарски Все права защищены