Неговата Битка

Картина с влага на пропит с вода кожух.

Съсухрен старец с акордеон на стол край път.

Мелодия тъй стара на идващата зима в сутринта.

И пак се чуваше звукът на падаща пара от суета.

Привидно кимна той с глава и рече да започне веднага,

когато тоз сиренен вой разцепи тишината

и пръснаха се всички под земята.

Единствен той стоеше там,

акордеонистът в страх засвири Брамс, Шуман.

А те обсипваха го със овации -

той беше гост на публика от нации.

И днес е ден като предходния.

Минавам по тротоар поставен след предходния

и някак виждам влагата на мястото ей тук

където е стоял пропития с вода кожух.

                                                                     Велин Звездарски