10 янв. 2014 г., 10:22

Неизказани 

  Поэзия
448 0 6



В часа на виолетовия здрач,

когато денят

сбогува се със синевата,

във въздуха увисват

неизказани слова.

Но те не падат,

а като мънички светулки

започват да трептят едва-едва

около белия небесен фар,

галещ със седефената си ръка

мрака.            

 

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??