10 янв. 2014 г., 10:22

Неизказани 

  Поэзия
487 0 6
В часа на виолетовия здрач,
когато денят
сбогува се със синевата,
във въздуха увисват
неизказани слова.
Но те не падат,
а като мънички светулки
започват да трептят едва-едва
около белия небесен фар,
галещ със седефената си ръка
мрака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Все права защищены

Предложения
: ??:??