Неизказани

10 ene 2014, 10:22

Poesía

486 0 6

В часа на виолетовия здрач,
когато денят
сбогува се със синевата,
във въздуха увисват
неизказани слова.
Но те не падат,
а като мънички светулки
започват да трептят едва-едва
около белия небесен фар,
галещ със седефената си ръка
мрака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Неизказани

Искате да прочетете повече?

Propuestas