Загубил пътя в думи неизказани,
загубил вяра в любовта,
не давай птиците дълбоко в тебе
да загубят своята мечта.
Загубил себе си във вчерашния залез,
не чакай слънцето до сутринта.
Облян в парфюма на звездите,
върви през тъмнината на нощта.
Защото там, на лунното пристанище,
се вливат неизказаните думи.
И виждаш – птици, кацнали по жиците,
показват пътя на душите изгубени.
© Христина Гълъбова Все права защищены