8.10.2011 г., 18:12 ч.

Неизказаните думи 

  Поезия » Друга
1220 0 6

Загубил пътя в думи неизказани,

загубил вяра в любовта,

не давай птиците дълбоко в тебе

да загубят своята мечта.

 

Загубил себе си във вчерашния залез,

не чакай слънцето до сутринта.

Облян в парфюма на звездите,

върви през тъмнината на нощта.

 

Защото там, на лунното пристанище,

се вливат неизказаните думи.

И виждаш – птици, кацнали по жиците,

показват пътя на душите изгубени.

© Христина Гълъбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави!
  • Наистина благодаря и за забележките и за позитивните коментари.
    Относно това, което трябва да променя - не съм написала отдолу, но всъщност този стих е стар (писан е юни, 2009г.) и е с доста особена значимост за мен. Аз няма да го променя... Или поне не бих го променила в момента. Но наистина - оценявам го!
  • Споделям казаното от Йордан
    ( може би ако махнеш "те"на души ще се поизглади)
    Като цяло стихът е много добър.
    Усеща се емоцията.
    Поздрав!
  • Искрено благодаря на всички
  • Харесах!!!
  • Добре написано стихотворение. Само поантата е малко неритмична, с една добре звучаща поанта ще е трепач. Поздрави!
Предложения
: ??:??