13 авг. 2019 г., 19:57

Неизплакана 

  Поэзия » Любовная
1242 4 7

Криеш ме от себе си дори -

сърцето ти мълчи, но ме желае,

душата ти за моята тъжи,

а тялото изгаря да ме вае.

 

Криеш ме, но аз съм в твоя дъх,

издишваш ме болящо в самотата,

изчакваш смело сам пореден връх

и криеш във окото си сълзата.

 

Оставам неизплакана - нали?

Застинала съм в ледена реалност,

а истината в мислите крещи-

животът ни един без друг - формалност!

© Неземна Все права защищены

Произведението е включено в:
  1724 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??