Криеш ме от себе си дори -
сърцето ти мълчи, но ме желае,
душата ти за моята тъжи,
а тялото изгаря да ме вае.
Криеш ме, но аз съм в твоя дъх,
издишваш ме болящо в самотата,
изчакваш смело сам пореден връх
и криеш във окото си сълзата.
Оставам неизплакана - нали?
Застинала съм в ледена реалност,
а истината в мислите крещи-
животът ни един без друг - формалност!