13.08.2019 г., 19:57 ч.

Неизплакана 

  Поезия » Любовна
1197 4 7

Криеш ме от себе си дори -

сърцето ти мълчи, но ме желае,

душата ти за моята тъжи,

а тялото изгаря да ме вае.

 

Криеш ме, но аз съм в твоя дъх,

издишваш ме болящо в самотата,

изчакваш смело сам пореден връх

и криеш във окото си сълзата.

 

Оставам неизплакана - нали?

Застинала съм в ледена реалност,

а истината в мислите крещи-

животът ни един без друг - формалност!

© Неземна Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1675 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??