Със теб напоследък играем онази игра на наддаване,

в която ми казваш, че всъщност си предан и мил,

а аз отговарям, че искрено, искрено вярвам,

но сякаш не ми се участва (не вече) във нов водевил.

Навярно греша, че отново с наострени нокти

със теб разговарям от упор и искам сега,

на момента, веднага да включиш на обороти

да даваш любов, и със тялото си, и със душа.

Макар че съм чувала тази мъдрост, че съблазняването

било всъщност чисто стратегична игра,

те моля горещо – не ме карай да преиграваме;

нали сам ми каза, че предпочиташ духовността.

Е да де, обаче типично по женски те искам –

приятел, приятел, но моята женска душа

желае да има къде да се сгуши притихнала,

в ръцете на мъж, който вижда, че аз съм жена.

Не ми ги разправяй на мен колко здрава е връзката,

когато от мен си направо на друг континент!

Крепи ме единствено вярата неразкъсана

за среща, в която ще взема нещата си в свои ръце.