Промъкваш се на пръсти в моя свят
и се опиваш с нежната измама,
че виждаш бряг – уютен и познат,
дори когато знаеш, че го няма.
Мечтаеш. И спохожда те копнеж,
по нещо неизвестно, но жадувано –
на устните ми топли да се спреш,
да ме приспиш или да ме сънуваш.
И сладката отрова на страстта,
да назовеш със земното ми име...
Познал в едничка дума любовта,
смирено шепнеш „просто приеми ме“. ...