19 oct 2021, 12:54

Нежна измислица 

  Poesía
366 5 7

Промъкваш се на пръсти в моя свят
и се опиваш с нежната измама,
че виждаш бряг – уютен и познат,
дори когато знаеш, че го няма. 

 

Мечтаеш. И спохожда те копнеж,
по нещо неизвестно, но жадувано –
на  устните ми топли да се спреш,
да ме приспиш или да ме сънуваш. 

 

И сладката отрова на страстта,
да назовеш със земното ми име...
Познал в едничка дума любовта,
смирено шепнеш „просто приеми ме“. 

 

У себе си, безплътна ме твориш –
прекрасна, невъзможно съвършена
и вярваш, че не може да грешиш - 
от слънчев лъч, за тебе съм родена. 

 

Но не протягай ласкава ръка –
да ме докоснеш, никога не искай.
Ще разрушиш красивата мечта,
когато осъзнаеш, че съм истинска.

© Вики Todos los derechos reservados

И може би тогава ще се спреш,
когато нищо друго не остане,
в жена превръщаш огън и копнеж,
а дребничка съм в силните ти длани.
Искрица съм, сърцето ми гори, ...
  505 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??