Нежната снежинка

28 дек. 2018 г., 01:53

Поэзия

1205 1 2

Малка къщичка в полето

на сред преспи сняг,

покрай нея тичаше момчето

гонеше снежинки пак.

Гледаше нагоре към небето,

удивен от тяхната красота.

В миг зачуди се момчето:

"- Как ли да я заловя ?"

Изскрящо бялата снежинка

от най-красивият кристал,

обвита с лед, но толкоз нежна

невинно падаше сама.

Незнаеше за своя кратък,

измерен в миг живот.

Но свободен, чист и волен,

докато не срещне допир нов.

Момчето дланите протегна

готов да я плени, че е така

красива, нежна, крехка.

Но докоснах ли я – взе да се топи.

Вече нямаше и помен от блещукащият лед,

от мрежата на ангел нежен,

бе останала само ледена вода.

Разочаровано детето,

че не докосна нежността.

Не успяваш да плениш,

туй, което трябва да е на Свобода!

Не успяваш да плениш,

туй, което трябва да е на Свобода!

Произведение участвует в конкурсе: