ГалинаПавлова (princess of the darkness)
30 57
28.12.2018 г., 1:53 ч.

Нежната снежинка 

  Поезия
1204 1 2

Малка къщичка в полето

на сред преспи сняг,

покрай нея тичаше момчето

гонеше снежинки пак.

 

Гледаше нагоре към небето,

удивен от тяхната красота.

В миг зачуди се момчето:

"- Как ли да я заловя ?"

 

Изскрящо бялата снежинка

от най-красивият кристал,

обвита с лед, но толкоз нежна

невинно падаше сама.

 

Незнаеше за своя кратък, 

измерен в миг живот.

Но свободен, чист и волен,

докато не срещне допир нов.

 

Момчето дланите протегна

готов да я плени, че е така

красива, нежна, крехка.

Но докоснах ли я – взе да се топи.

 

Вече нямаше и помен от блещукащият лед,

от мрежата на ангел нежен,

бе останала само ледена вода.

 

Разочаровано детето,

че не докосна нежността.

Не успяваш да плениш,

туй, което трябва да е на Свобода!

© princess of the darkness Всички права запазени

Не успяваш да плениш,

туй, което трябва да е на Свобода!

Произведението е участник в конкурса:

Зимата през моя поглед »

45 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??