hcs (Георги)
2037 243
7 июн. 2020 г., 15:16  

Път 12 

  Поэзия » Философская
390 0 0

Вървя по своя път

в очакване на залеза студен.

Идва краят на денят,

болка усеща дух ранен.

 

Аз тогаз ще се слея

с майката природа,

да творя е смисълът ми да живея,

но ще ме помни ли народа?

 

Звезди, луна ще блестят

горе на свода небесен,

светулки в мрака ще летят

и щурци ще пеят песен.

© Георги Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??