7.06.2020 г., 15:16 ч.  

Път 12 

  Поезия » Философска
406 0 0

Вървя по своя път

в очакване на залеза студен.

Идва краят на денят,

болка усеща дух ранен.

 

Аз тогаз ще се слея

с майката природа,

да творя е смисълът ми да живея,

но ще ме помни ли народа?

 

Звезди, луна ще блестят

горе на свода небесен,

светулки в мрака ще летят

и щурци ще пеят песен.

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??