1 окт. 2007 г., 20:56
Немеят пусти булеварди,
немее жълтата луна,
до мене ти стоиш безмълвна
и в нас немее любовта.
Немеят с болката сърцата,
проскърцва глуха тишина,
ръка подава ни и млъква
злокобна, няма самота.
И онемелите желания
напускат нашите тела,
поемат пътища с надежда,
че пак ще срещнат любовта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация