Немеят пусти булеварди,
немее жълтата луна,
до мене ти стоиш безмълвна
и в нас немее любовта.
Немеят с болката сърцата,
проскърцва глуха тишина,
ръка подава ни и млъква
злокобна, няма самота.
И онемелите желания
напускат нашите тела,
поемат пътища с надежда,
че пак ще срещнат любовта.
Немеят пусти булеварди.
Изчезна нямата луна.
Самотни с теб без обич крачим,
в ръце със няма тишина.
© Христо Костов Todos los derechos reservados