5 дек. 2019 г., 12:14

Немилост 

  Поэзия
520 3 8

 

Вероломно припада нощта,

търпеливо изчаква да кротне

на светлика изчезващ мощта               

и след него вратата да хлопне.

 

Плъзват тайнствени сенки завчас,

припълзяват незвани палачи,

да крещя се опитвам на глас,

а безмълвна тъгата ми плаче.

 

Ще преплувам ли тази вина,

да додрапам брега, да разсъмне,

да преборя поредна злина,

избуяла по урвата стръмна.

 

Оцелея ли, ще ми простят

благородно. Безспорно обаче

ще разтвори утроба сънят,

в който няма за мен оплаквачи.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Светличка Все права защищены

Искам да съм ти свещица,
да разпръсна дръзко мрака,
златна падаща звездица.
Тъмнината ще почака!
Крехка восъчна и нежна, ...
  596 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??