Вероломно припада нощта,
търпеливо изчаква да кротне
на светлика изчезващ мощта
и след него вратата да хлопне.
Плъзват тайнствени сенки завчас,
припълзяват незвани палачи,
да крещя се опитвам на глас,
а безмълвна тъгата ми плаче.
Ще преплувам ли тази вина,
да додрапам брега, да разсъмне,
да преборя поредна злина,
избуяла по урвата стръмна. ...