20 июн. 2007 г., 10:13

Нениа 

  Поэзия
644 0 7
Сплела косите си песен погребва
Черните дни
Освободена
От товарите на разбитите пътища
Тъжна карета поглежда през рамо
Плачат децата й
Носят ковчега в мълчание
В което се чува петел
И изгрева във всяка точка роса
Жажда пробива през гробовете
И сълзите й мокрят стеблата
На жълтото утро ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Все права защищены

Предложения
: ??:??