dexter_walrus (Десислав Илиев)
561 157
20.06.2007 г., 10:13 ч.

Нениа 

  Поезия
587 0 7
Сплела косите си песен погребва

Черните дни

Освободена

От товарите на разбитите пътища

Тъжна карета поглежда през рамо

Плачат децата й

Носят ковчега в мълчание

В което се чува петел

И изгрева във всяка точка роса

Жажда пробива през гробовете

И сълзите й мокрят стеблата

На жълтото утро

Къде са се скрили пълнолунията

И гласа на морето

Къде се е изгубил

 

Реже косите си

И покрива студения камък

Цвете избира

И идва да поговори понякога

На тайнствената градина

Пожелава лека нощ

И полага ръце на китарата

Струните да изпратят

С тъжното си звънене

Най-тъжната

От всичките й поеми

 

19.05.2007

 

© Десислав Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??