Приплъзваш нараненото си тяло
по заскрежената земя
и виждаш мислите си като в огледало,
отрязъци от истина и от лъжа.
Копнееш силно за награда,
която грехове ще опрости,
но няма по божествена наслада
щом паднат ти задръжките, нали?
Виелици и бури се изсипват,
в мига във който позволиш
не разума ти да е водещ,
а твоя първи истински фетиш.
Забравяш, че морала съществува,
набързо кипва ти кръвта,
адреналина ти не се шегува,
понася тялото ти във нощта.
И всичко е опасно и развратно,
хем истинско, хем някак непонятно.
Залива те вихрушка от забрани,
които си остават неразбрани…
Това, което позволяваш да се случи,
едва ли някога ще се получи,
ако за миг се спреш и разума попиташ,
дали възможно е да го опиташ.
Затуй граби със пълни шепи,
облечен сякаш в лъскави доспехи,
адреналина ти, докато те държи,
действай, впускай се и не мисли.
Защото само в този миг от вечността
ще сториш всичко онова,
което разума ти забранява,
а душата ти за него прокървява.