Приплъзваш нараненото си тяло
по заскрежената земя
и виждаш мислите си като в огледало,
отрязъци от истина и от лъжа.
Копнееш силно за награда,
която грехове ще опрости,
но няма по божествена наслада
щом паднат ти задръжките, нали?
Виелици и бури се изсипват,
в мига във който позволиш
не разума ти да е водещ,
а твоя първи истински фетиш. ...