Необяснимо

5 авг. 2010 г., 14:05

Поэзия

712 0 2

В дъжд от заглъхващи спомени

моите други лица

пак за надмощие борят се...!

Аз те разчитам едва -

руни, влюбени в камъка,

мъдрост от блед пергамент -

грабват ме, сипят ме с пясъка

на вечно неидващ момент:

в който слънцата се сбират,

тайни творят сетива,

а Гордиев възел разплитат

най-нежните мисли в света...

И незнайно защо сме преплетени

в непонятно-резлива тъга,

придошла като гръмно разсветване

във най-черния цвят на нощта!...

veesii70 (Веселка Стойнева)

2010-10-01T19:34:04+03:00

"В дъжд от заглъхващи спомени

моите други лица

пак за надмощие борят се...!"

И незнайно защо сме преплетени

в непонятно-резлива тъга"

Интересно пишеш,а тези бисерчета най-много ми харесаха!!!
Поздрави!!!
blackberry (Александра Михалева)

2010-08-06T10:42:25+03:00

Много ми хареса! Поздрави!